Д-р Михайлов: Българската нация потъва, докато водим пунически войни срещу разума
Пред доктор Николай Михайлов , психиатър и богослов, разяснява сериозната обстановка с ковид в България.
Провал е челното място, което зае страната ни по смъртност от Covid-19 в света. Това е систематична българска несполука. Това си заслужава да бъде въображаемо като политически недостатък.
Ние претърпяваме неуспехите с някаква особена пристрастеност, с детайл на мазохизъм. Ние сме очаровани от нашия неуспех, имаме двигателна сила към неуместното, към гражданското сборичкване. Ние живеем в този котел на неприятни усеща и неповторима подозрителност и произвеждане на версии за нашия живот, които са смайващо глупави.
Мобилизацията за реализиране на обща цел или простата взаимност в злополучие се претърпява като оскърбление за самостоятелния български разум, един път за постоянно решил, че в него е съсредоточена всичката талантливост на света. В тази зараза хора, които едвам сричат обикновените начала на културата, се оказаха всезнаещи - по-осведомени от международното научно схващане. Не можаха да се смирят, някаква убийствена горделивост.
Това е в действителност национално злополучие, тъй като по този начин потъва българската нация, до момента в който водим пунически войни против разсъдъка. Петър Мутафчиев е писал, че българите са два типа - белобългари и чернобългари, с цел да опише богомилския ген в генома на българина.
Никой не съумява да намерения за своя близък. Това не може да попадне в съзнанието му. Тук въпросът не е по какъв начин се чувстваш ти и дали си болен от този вирус, а дали можеш да заразиш други хора и да застрашиш живота им. Това не може да се изясни като проблем на морала, като проблем на грижата за другия, като въпрос на национална взаимност.
Това се отнася до политическите ни мъже. Ако те имат някаква отговорност за същинска щета, която нанасят, то е неумението да ръководят една рецесия, това е несъмнено. Но те не съумяха да осъзнаят размера на опасността, наречена пандемия, дълго време я подценяваха. Не можаха да я приспособят към българските условия. Имаха чувството, че са задължени, през личния си егоизъм, да изобразяват храброст, да удържат някакъв облик на самостоятелни от тази опасност и редовно да дискредитират данните, които идват извън, тъй като идват от свят на богати, от тези, които желаят да ни дисквалифицират като бедна, само че горда нация.
Ще платим всички с човешки животи. Много малко би трябвало, с цел да си представим тъгите на тези, окито сега са на интензивна терапия. И на тези, които не могат да се доберат до нея.
Политическият хайлайф в страната изобразяваше равнодушие на всички стадии на епидемията. Политиката е на първо място нюх за това да можеш да предвидиш какво може да връхлети една национална общественост, с която си обвързван съчувствено. На какво наподобява всичко това, което ставаше тук?
Тръгнало се е към локдаун, който ще бъде мъчно повлечен от хора, които не схващат действителната същина на това, което се случва.
Провал е челното място, което зае страната ни по смъртност от Covid-19 в света. Това е систематична българска несполука. Това си заслужава да бъде въображаемо като политически недостатък.
Ние претърпяваме неуспехите с някаква особена пристрастеност, с детайл на мазохизъм. Ние сме очаровани от нашия неуспех, имаме двигателна сила към неуместното, към гражданското сборичкване. Ние живеем в този котел на неприятни усеща и неповторима подозрителност и произвеждане на версии за нашия живот, които са смайващо глупави.
Мобилизацията за реализиране на обща цел или простата взаимност в злополучие се претърпява като оскърбление за самостоятелния български разум, един път за постоянно решил, че в него е съсредоточена всичката талантливост на света. В тази зараза хора, които едвам сричат обикновените начала на културата, се оказаха всезнаещи - по-осведомени от международното научно схващане. Не можаха да се смирят, някаква убийствена горделивост.
Това е в действителност национално злополучие, тъй като по този начин потъва българската нация, до момента в който водим пунически войни против разсъдъка. Петър Мутафчиев е писал, че българите са два типа - белобългари и чернобългари, с цел да опише богомилския ген в генома на българина.
Никой не съумява да намерения за своя близък. Това не може да попадне в съзнанието му. Тук въпросът не е по какъв начин се чувстваш ти и дали си болен от този вирус, а дали можеш да заразиш други хора и да застрашиш живота им. Това не може да се изясни като проблем на морала, като проблем на грижата за другия, като въпрос на национална взаимност.
Това се отнася до политическите ни мъже. Ако те имат някаква отговорност за същинска щета, която нанасят, то е неумението да ръководят една рецесия, това е несъмнено. Но те не съумяха да осъзнаят размера на опасността, наречена пандемия, дълго време я подценяваха. Не можаха да я приспособят към българските условия. Имаха чувството, че са задължени, през личния си егоизъм, да изобразяват храброст, да удържат някакъв облик на самостоятелни от тази опасност и редовно да дискредитират данните, които идват извън, тъй като идват от свят на богати, от тези, които желаят да ни дисквалифицират като бедна, само че горда нация.
Ще платим всички с човешки животи. Много малко би трябвало, с цел да си представим тъгите на тези, окито сега са на интензивна терапия. И на тези, които не могат да се доберат до нея.
Политическият хайлайф в страната изобразяваше равнодушие на всички стадии на епидемията. Политиката е на първо място нюх за това да можеш да предвидиш какво може да връхлети една национална общественост, с която си обвързван съчувствено. На какво наподобява всичко това, което ставаше тук?
Тръгнало се е към локдаун, който ще бъде мъчно повлечен от хора, които не схващат действителната същина на това, което се случва.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ